Корените на тази теория се простират чак до Древна Гърция. Още през V век пр.н.е., известният лекар Хипократ предлага идеята, че характерът и емоционалното поведение на човек се определят от баланса между четири телесни течности: кръв, жълта жлъчка, черна жлъчка и слуз. Тази идея по-късно е развита от римския лекар Гален, който дава имената на четирите основни типа темперамент: сангвиник, холерик, меланхолик и флегматик. Всеки от тях се свързва със специфично съотношение между телесните течности и със съответстващи психологически характеристики. Според Хипократ – темпераментът е нашата вродена основа.

С времето теорията се развива и преминава от чисто физиологично обяснение към психологическа основа. Днес, макар и модерната психология да има по-сложни модели на личността, типологията на темпераментите остава популярен и полезен инструмент за самопознание. Тя ни помага да разберем как реагираме на света, как общуваме с другите и защо се справяме по определен начин с различни житейски ситуации.

Темпераментът е вроден и се проявява още от ранна детска възраст. За разлика от характера, който се изгражда с времето, темпераментът е като „основната настройка“ на нашата личност. Като научите кой е Вашият доминиращ тип, ще разберете повече за своите силни страни, предизвикателства и най-подходящите начини за личностно развитие и комуникация с другите.