Oт Любослав Любенов | Качено на 13.9.2024

Какво прави травмата от предателство с мозъка ни и как се отразява на връзките и любовните отношения в живота ни?

Когато говорим за предателство в човешките отношения, повечето хора го свързват с изневяра: че партньорът ни се вижда с някой друг, че има тайна връзка или афера с колега или съсед.

Това е първия вариант е на предателството.

Вторият вариант е по-скоро свързан с порно. Ако разберем, че партньорът ни гледа порно, той под някаква форма ни предава, защото ни е заменил с нещо друго. Кара ни да се чувстваме недостатъчни.

Третият вариант е свързан с болезнени отношения. Това е когато сме се отдали на някого, който не ни дава сърцето си. Някой, който не споделя емоции с нас, спазва дистанция, наказва ни с мълчание. Вместо да ни хвали, този човек по-скоро ни обвинява, кара ни да се чувстваме неоценени. Когато правим секс, усещаме, че не сме истински свързани, или дори избягва секса с нас.

И се получава така, че се чувстваме сами в собствения си брак или партньорска връзка. А ако партньорът ни пожелае да се разделим. Това е една от най-силните форми на предателство.

Тези варианти не са особено различни. Те споделят едно и също статистическо въздействие върху нашия мозък, което наричаме травма от предателство.

Депресия, покачване на тегло, или загуба на тегло са често срещани признаци при активиране на травмата. Тя може дори да причини симптоми на посттравматично стресово разстройство - като интрузивни мисли, травматични сънища и кошмари, както и флешбекове, при които човек преживява събитието отново. Може да накара човек да избягва места, дейности или хора, които напомнят за травмата. Дори да стигне до тотално бягство или блокаж когато опира до нещо свързано с травмата.

Наблюдават се негативни мисли за себе си или за света, обвинения срещу противоположния пол - "Всички жени са такива" или "всички мъже са такива", занижено самочувствие. Лесна раздразнителност, съпротива към идеята за бъдещи партньори, дори като цяло може да се откаже от любовните връзки занапред.

Много често, особено малко след като човек е изпитал тази травма, той не може да спи, губи апетит и му е трудно да се фокусира над нещо различно от обекта, с който свързва болката. Тук визирам особено моменти, в които партньорът ни, ни е зарязал. Това отново е форма на предателство, защото ние сме дали сърцето си за него, а сега е решил, че вече не ни желае. Това отново е предателство.

След като се активира тази травма в нас, нашият мозък ни кара да заемем отбранителна позиция към идеята за любовни отношения, за да избегнем да се поставим в ситуация, в която се чувстваме уязвими.

За да можем да се защитим в уязвими моменти, мозъкът ни подсъзнателно ни кара да станем по-силни, за да имаме повече контрол над всичко около нас. Неслучайно след като изпитат тази травма, хората се записват на фитнес. Това е начин за самозащита, защото не желаем да бъдем предадени отново.

Но как точно фитнесът се свързва с предателството? Много е просто - когато биваме предавани от партньор, ние губим доверие в хората. За да си гарантираме, че няма да позволим на никого да ни предаде отново, се стремим да станем по-силни, за да разпростираме по-голям КОНТРОЛ над всичко около нас. Защото когато имаме пълен контрол над всичко, няма как да преживеем предателство.

И сега въпросът е:

Какво става когато попаднем във връзка, имайки този проблем.

Ставаме контролиращи партньори! Искаме да си гарантираме, че всичко е под контрол. Трябва да знаем къде точно е бил партньора, кой му е писал преди малко. Нямаме му доверие, затова ако трябва ще преглеждаме чатовете му докато спи или се къпе - "Проверката е висша форма на доверие" - си казваме. А защо да не го накараме да си изтегли от тези приложения, в което да го виждаме на GPS къде точно се намира?

Вътрешно изпитваме постоянно неспокойство. Поради това, травмата ни прави нападателни към партньора и ако засечем някаква опастност, сме склонни да направим от мухата слон, да вдигнем скандал, да заплашваме, да го ограничаваме, а в краен случай дори може да поставим ултиматум.

Понякога за да избягаме от целия проблем в нас, може да се обвържем с партньор, който е лесно податлив на такъв контрол и манипулации от наша страна, и няма нужната сила за да ни се противопостави. Това най-често ще бъде човек, който има проблем с вътрешната си структура, и това му пречи да изгражда качествени граници в отношенията, поради което той е малко плах и наивен, и се съгласява с нас, поемайки вина и отровност за неща, които всъщност не са негови, а наши.

Такъв човек не може да види как го контролираме или манипулираме, и това подсъзнателно ни радва, защото той не може да ни уязви. Или на практика няма силата да ни погледне и да ни каже, че се държим глупаво и че по този начин го отблъскваме от нас си.

За жалост, той също е травмиран. Неговата травма се нарича Несправедливост, но тя ще бъде тема за друга статия.

Състоянието на предателство пречи на човек да контролира емоциите си. Той изпитва вътрешен гняв, поради който постоянно иска да има контрол над всичко около него. Това чувство може да ни управлява през целия ни живот. То променя начинът ни на мислене и ни пречи да избираме правилните партньори, защото изборът ни е базиран на отбранителната ни позиция, а не толкова над искреното желание - да обичаме и да бъдем обичани.

След като е бил предаден, човек може задълго да остане в тази позиция, докато е готов да я преодолее. Но как изобщо се заражда тази травма?

Как получаваме тази травма?

Досега говорих за ситуации, в които травмата се активира, но това не означава, че тя се създава в този момент. Създаването ѝ се случва между 2 - 4 годишна възраст, чрез непостоянните действия на вашия родител от противоположен пол. Ето как изглежда.

През първите години от живота си, хората сме напълно беззащитни и сме 100% зависими от родителите си. И през този период, всяка грешка на нашите родители, има тежки последствия върху нашия мозък. Ако нашия родител от противоположния пол ни се е струвал някак си "далечен" или емоционално недостъпен - например ако е работил в чужбина, не е бил готов да стане родител, или реагира много непостоянно или хаотично на нашите заявки, ние няма как да му имаме доверие.

Например ако вчера сме поискали вниманието му и той си е играл с нас, а днес, когато отново искаме да си играем - той ни отпраща, ядосан. В такава ситуация е нeвъзможно да се чувстваме защитени с него, защото на практика трябва да разчитаме на късмета - дали той ще бъде в правилното настроение за да изпълни родителските си задължения към нас. По този начин, ние израстваме с предателство от негова страна, защото вътрешно не сме сигурни дали той ще ни защити в момент, в който имаме най-голяма нужда от него.

Друг начин за създаване на тази травма, е ако родителят ни от противоположен пол ни изостави или даде на някой друг да изпълнява родителската роля в живота ни. Например ако бащата на момченце е починал и сега майката трябва да работи, за да осигури парички. В такъв момент често наблюдаваме как тя оставя детето у бабата, и реално бабата е тази, която до голяма степен отглежда детето (особено ако майката работи в чужбина). И въпреки, че майката прави това от любов към него, момченцето се чувства ПРЕДАДЕНО от майка си, защото е дала на друг да изпълнява майчинската роля.

И познайте...

Когато това момче порасне и попадне във връзка, ще реагира бурно при най-малкото отдръпване на партньорката си. Ще се кара с нея за малки неща, ще я ограничава. A ако изревнува, ще е склонно не само да поставя ултиматуми, но и да се конфронтира директно с мъжете, от които се чувства застрашено. Ако например се дразни от някое друго момче, директно ще се свърже с това момче със заплашителен тон, за да му каже да стои далеч от приятелката му. И ако си мислите, че това поведение е детинско, имайте предвид, че то е характерно и за хора с дългогодишни бракове.

Ще дам два примера с травмата:

Пример с предадена жена: Тази жена твърди, че търси стабилен мъж, с който да се чувства сигурна и защитена. Иска да си имат голямо доверие и да бъдат отборни играчи в отношенията. Това казва всяка предадена жена. И след това тръгва с първия кретен, който намери. Причината за това е много проста.

Тя има травма, и докато носи тази травма, тя подсъзнателно привлича и СЕ привлича към мъже, които могат да "човъркат" в раната ѝ.

Това е заложено в сексуалното привличане, че ние всъщност избираме партньори през травмите си, за да може чрез нашия партньор, да ги преодолеем.

И докато тя носи тази травма, ще избира точно мъже, с които ще има токсични връзки - именно такива, които я предават. Докато около нея през цялото време има качествени мъже, които са точно това, което тя твърди че иска, но за жалост, докато не преодолее тази травма, тя няма да може нито да ги види, нито да ги оцени.

Пример с предаден мъж: С мен се свърза мъж, който наскоро е разбрал, е партньорката му е изневерила. Те са заедно от близо 10 години и имат няколко деца. Вместо този мъж да се замисли кое би било най-добре за него в такава ситуация, той е решил да контролира всичко, както прави един император.

Свързал се е с любовника на жена си и е наложил граници, като го е заплашвал с побой. Гневен е и се стреми да следи партньорката си навсякъде. Сложил е тайно GPS в колата ѝ, звъни ѝ на всеки два часа и всеки ден звъни и на мъжа, с който му е изневерила, за да получи потвърждение, че не се е случвало отново. Това е много нездравословен начин на живот.

Вместо да приеме фактите и да си даде почивка за да осмисли станалото и да прости, той налага авторитарен контрол над семейството си.

Вместо да заздрави отношенията, той живее в страх и си поставя за цел в живота - да направи всичко възможно повече никога да не изпита предателство. Всеки ден държи сметка на жена си и отваря темата с изневярата, защото му е болезнена, и в един момент тя вече не го вижда като силен мъж, а по-скоро като дете, което моли за любов.

Резултатът е, че сега жена му се чувства още по-зле във връзката и иска развод.

Не трябва да забравяме, че човек, който е щастлив във връзката си, никога няма да изневери. Така че този мъж, макар и да не му е приятно, е допринесъл за изневярата на жена си, повече, отколкото е готов да признае, а сега съвсем сам изкоренява и остатъка от връзката им.

Това прави травмата от предателство с човешкото съзнание. В момента, в който се активира, ние вече не можем да се контролираме и се оставяме на първичните си инстинкти, които унищожават връзките ни.

Хората с тази травма обикновено са съблазнителни и привлекателни, и с лекота създават връзки в живота си. Техните любовни проблеми настъпват след като вече са създали връзка, когато тревожния им стил на привързване се отключва и сами си прецакват отношенията.

Травмата се изпитва най-силно по време на раздяла или изневяра. И подчертавам, че в такъв момент те МРАЗЯТ мисълта да бъдат заменени от друг.

Тази травма е една от най-честите причини за отблъскване на партньора и разпадане на любовните връзки. Когато такъв човек бива предаден, той понякога с години не може да прости и задълго натяква и напомня на партньора за тази негова грешка.

Какво е решението?

Лекуването ѝ включва - да признаем, че тя е част от нас и да простим на родителя, който ни я е причинил (защото тя идва от него). Много често хората с такава травма, имат подсъзнателен гняв към този родител. Лесен начин за полагане на основи за преодоляването ѝ е чрез медитация, с която се свързваме с този родител. Като например - медитацията ми за връзка с бащата и мъжкия род. Както и медитациите на Дени Димитрова (моята майка), чиито канал е създаден за отработване на подобни проблематики. Работата със специалист също ще Ви бъде полезна.

Предателството е само една, от петте травми, които унищожават връзките ни. Ако искате да се освободите от тях и да създадете най-здравословната си връзка в живота си, ви препоръчвам да си вземете новата ми книга "Страстна връзка" която съм посветил на тях, и тяхното преодоляване. А ако искате първо да разберете дали имате такава, съм създал онлайн тест, който може да попълните тук.