Oт Любослав Любенов | Качено на 23.6.2023

621

Типовете привързване са разработени от психологите Мери Айнсуърт и Джон Боулби през 1960-те и 1970-те години. Те представляват 4 различни модели на емоционални и поведенческите реакции на хората в контекста на междуличностните им отношения. С две думи - те предопределят цялостното ни поведение и отношение към връзките. Ето техните прояви и особености:

Безопасна привързаност

Партньорите с безопасно привързване имат пълноценни и стабилни отношения със своите родители и близките си. Те се чувстват комфортно в близостта на партньора и му имат доверие. Обикновено имат усещането, че могат да разчитат на другите. Те умеят да се впускат във връзки, проявявайки емоционална близост, като същевременно запазват автономността си.

Хората с този тип привързаност се радват на интимността и не се страхуват от това да бъдят уязвими пред партньора си – не са прекалено притеснителни или ревниви. Те са отворени към партньора и връзките им обикновено траят дълго. Умеят да общуват ефективно и рядко имат големи колебания в настроенията и емоциите си.

При този тип привързване:

• Индивидите се чувстват комфортно в близостта на другите и имат доверие в тях.
• Търсят подкрепа и се отнасят към другите с честност и доверие.
• Изпитват емоционална близост и са способни да поддържат здрави и задоволителни отношения.
• След раздяла са уверени, че ще срещнат по-добър партньор.

Тревожна привързаност

Хората с този тип привързване изпитват тревожност и несигурност в отношенията си. Те често се страхуват от отхвърляне и се нуждаят от постоянно потвърждение за любов от страна на партньора. Могат да се сближат твърде бързо с другия човек – и всъщност жадуват точно това. Но в същото време непрекъснато се притесняват за състоянието на връзката си и се страхуват, че партньорът им може да не почувства същото, че може в един внезапен момент да ги изостави.

При този тип привързване:

• Чувстват се несигурни и тревожни в отношенията си.
• Нуждаят се от постоянно потвърждение и се страхуват другия да не се отдалечи или да не ги изостави.
• Често са прекалено обсеващи в отношенията си.
• Имат неизлекувана травма от изоставяне.

Избягваща привързаност (Дистанцирана)

Хората с избягващо привързване имат трудности в интимните отношения, като са по-фокусирани върху независимостта и избягването на близостта с другите. Те обикновено избягват интимността, за тях е истинска трудност да бъдат близки с друг човек и обикновено държат партньорите си на една ръка разстояние. Те се страхуват да не загубят свободата си и избягват отношения, които може да ги ограничат или стеснят. Типично за тях е, че не се отварят напълно в отношенията си и се нуждаят от собствено пространство, за да не се чувстват задушени.

При този тип привързване:

• Индивидите търсят независимост и се стараят да избегнат близостта и интимността.
• Те имат трудност в проявата на емоционална близост и са по-склонни да се оттеглят или намалят значението на отношенията си.
• Опитват се да запазят своята независимост и не желаят да бъдат ограничавани от другите.
• Често избягват ангажиране в продължителни и задълбочени отношения.
• Имат неизлекувана травма от отхвърляне.

Недоверчива привързаност

Недоверчивото привързване е най-сложният и неустойчив тип. Хората с такова привързване показват поведение, което противоречи на близостта и привързаността.

Това е и най-рядко срещаният тип привързаност – наблюдава се при 4 – 5% от населението. Обикновено хората в този процент имат ниска себеоценка и им е трудно да се сближат с друг човек, макар дълбоко да компнеят за тази интимност. Страхът от обвързване, обаче, надделява и за жалост не успяват да постигнат близостта, която желаят. Това е така, защото от опита си в отношенията, те са научили, че интимността е страшна и се стремят да се предпазват от нея. Поведението на този тип е несъвместим с партньорските отношения.

При този тип привързване:

• Представителите й проявяват противоречиви поведенчески реакции – понякога наподобяващи избяващия тип, друг път тревожния.
• Могат да изпитват страх и несигурност в отношенията си, като същевременно се конфронтират и се оттеглят от близостта.
• Често имат затруднения в справянето със стресови ситуации и показват неадекватни поведенчески реакции.
Имат неизлекувана травма от отхвърляне, предателство или несправедливост.

Tипове привързване представляват обобщение на различните начини, по които хората изпитвамe и изразявамe своите емоционални и поведенчески реакции във връзките си с другите. Важно е да се отбележи, че типът на привързване може да бъде влиян от ранните отношения с родителите, но може и да се променя през времето в резултат на нови отношения и опити.

Те са комплексна структура и реалните отношения могат да се проявят в различни комбинации от горепосочените типове. Въпреки това, тези категории предоставят основна рамка за разбиране на различните начини, по които хората изживяват и изразяват своите привързаности в отношенията си.