Oт Любослав Любенов | Качено на 07.9.2022

Ако често казвате, че сте твърде заети за приятели и любов, причината вероятно е по-комплексна, отколкото предполагате.

Ако в момента чувствате, че нямате достатъчно приятели в живота си, една от причините може да е, че сте се оставили да станете твърде заети, за да отделите време за хората около вас. Създаването на приятелства и срещането на партньор, също както всичко останало, изискват време и поне някаква минимална ангажираност, но разбира се, важното е да имате не само време, но и ЖЕЛАНИЕ.

Хората сме социални същества. Доказано е, че липсата на качествена социализация, увеличава възможността за влизане в депресия.

От гледна точка на времето - ако се пуснем по течението и не наложим време за личния си живот, то ангажиментите ни вероятно ще заемат цялото ни ежедневие, отнемайки ни възможност да се забавляваме с приятели, роднини и познати.

От гледна точка на желанието - това вече е съвсем друг въпрос, чиито отговор може да загатне за съвсем различен проблем. Възможно ли е да се затрупаме с работа за да прикрием неудовлетворението си от хората, които ни заобикалят?

През последната година това се случи при мен. Бях толкова зает да градя кариерата си, че приятелите и роднините ми, останаха назад. За партньорка и дума да не ставаше. Разбира се, има периоди, през които е хубаво да се фокусираме повече над работата, но не и за твърде дълго. През тази година осъзнах, че прекалената насоченост само към една сфера на живота (кариерата), не те прави щастлив. Но какво всъщност ме тласкаше към заетостта?

Това състояние се споменаваше и в обучението ми по сексология. Преподавателката изтъкна, че когато човек се "заравя" в работата си, то той се опитва да избяга от някаква неудовлетвореност в живота си, в сферата на взаимоотншенията. Тогава осъзнах, че зад усилията ми в кариерния път, се крият и негативни причини. Най-голямата сред тях бе, че не резонирах с хората около мен. Да... когато сме заобиколени от хора с твърде различни, от нашите, ценности, това може да ни накара да се чувстваме сякаш не можем да "паснем" на обществото. Чувстваме се неразбирани, недостатъчно ценени и дори отхвърлени,

Ако това чувство се комбинира с негативна самооценка или особено с някоя детска травма (например травма от отхвърляне / изоставяне), то е нормално индивида да се самоизолира, под предтекста, че го прави заради кариерата си.

Наблюдавайте хората, които казват, че "нямат време" за приятели и любов. Отзад най-вероятно се крие някаква болка. Помогнете им, като ги дарите с малко любов, и им кажете, че са страхотни!

Отдели време за любимите хора

Приемете себе си такива, каквито сте. Не е нужно да живеете по нечий чужд стандарт за да бъдете достатъчни за обществото. Вие вече сте достатъчни! Обърнете се и към близките си, и ги приемете с техните недостатъци, някои от тях може би не виждат истинския ви потенциал, и това не трябва да ви притеснява. Полагайте усилия да се обаждате на приятелите си по-редовно и да приемате поканите им, стига наистина да резонирате с тях. Така бързо ще нормализирате социалния си живот!

Запитайте се:
- Има ли хора, на които можете да се обадите точно сега, знаейки, че ще се радват да ви чуят?
- Можете ли да разчитата на тези хора, ако имате нужда от помощ?
- Можете ли да водите откровени и интимни разговори с тях?
- Забавлявате ли се, когато сте заедно?
- Щастливи ли сте, че ги имате в живота си?

Не забравяйте, че ако не резонирате с приятелите си, може би е време да намерете нови.

Ако основната причина да не прекарвате време с никого, е защото сте твърде заети, разгледайте ежедневието си и кое точно се отразява на желанието ви за изолация. Уверете се, че оставяте достатъчно време за нещата, които са наистина ценни за вас и ако е възможно - прекарвайте повече време сред природата.